House of Night

Училище за вампири
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Поезия

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
BleedingDust
Butchering Whore


Брой мнения : 527
Join date : 01.06.2009
Age : 23
Местожителство : [Kaeleer]

ПисанеЗаглавие: Поезия   Сря Дек 16, 2009 12:08 am

... или кои са любимите ни стихотворения.
Добре, добре, признайте че има и нежни души тук! Аз отдавна не съм си взимала книжка с поезия, но какво да се прави... нуждите са ми от нещо дълго, интересно и със сюжет.
А, така, излъгах ви... в даскало ми се наложа да науча наизуст цялата стихосбирка на Ботев (Да, да, и аз си мислех, че периода с наизустяване свършва с основното образование, ма на... в края на средното пак ти го пробутват).


Така, не съм сигурна до колко това наистина е любимото ми стихотворение, но го знам на изуст, просто защото ми харесва и съм го чела толкова много пъти. Общо взето ми връща добрата енергия.
Смешното е, че се натъкнах на него на село, докато бях в едно дискретно помещение и то в един вестник "Трета възраст" :Д

Боиш ли се,
че утре ще изчезнем,
че нашите следи ще се стопят,
тъй както сутрин се топят звездите
във пламъка на слънчевия път?

Боиш ли се?
Звездите ще се върнат
със светлина да озарят нощта,
а ние никога не ще се върнем
сред преходната земна красота.
Небето всяка сутрин ще измива
очи във бистрия поток на вечността,
цветята ще цъфтят и прецъфтяват,
издъхвайки над свойте семена,
а ние ще растем и остаряваме
и ще се раждаме за милионен път
в учудения поглед на детето,
което с вик пристига на света.
Не се боя от истината страшна,
от шеметния дивен кръговрат
на ден и нощ, на радост и нещастие,
обичам този сложен, пъстър свят,
шегата на живота мимолетна,
невидимия чар на пролетта,
страстта на лятото неутолима,
въздишките на есента…

Не се боя!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com/portal.htm
melrose



Брой мнения : 635
Join date : 10.11.2009
Age : 25
Местожителство : somewhere over the rainbow...

ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Съб Фев 13, 2010 7:59 pm

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?
    Робърт Бърнс


Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
    Николай Лилиев


Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.

В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.
    Николай Лилиев


Тe не говорят, моите очи,
два извора, пресекнали навеки,
те не говорят, моите очи.

Те не изплитат ленти от лъчи,
към вечността забравени пътеки,
те не изплитат ленти от лъчи.

Изгубени сред мрака на скръбта,
следят те плахия полет на птици,
залутани сред мрака на нощта.

Пред тях се слагат траурни венци,
те виждат безотрадни колесници
и безнадеждно скъпи мъртъвци.
    Николай Лилиев


Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла –
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла –
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила -
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
    Николай Лилиев


Помнишли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
    Димчо Дебелянов

Ще допълвам...

_________________
What did you say?...Are you breaking up on me?
Sorry, I cannot hear you...Just a second,
it's my favorite song they're gonna play
And I cannot text you with
a drink in my hand, eh…


I shoulda left my phone at home, 'cause this is a disaster!
Callin' like a collector -sorry, I cannot answer!

We're sorry… the number you have reached is not in service at this time.
Please check the number, or try your call again.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis



Брой мнения : 148
Join date : 01.06.2009
Age : 29
Местожителство : Cirque Du Freak

ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Нед Фев 14, 2010 1:23 am

Мерси за стихотворението на Робърт Бърнс, кажи-речи "Спасителят в ръжта" е основано на него.

Ето и от мен нещо:

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Никола Вапцаров

_________________

"I’m sick of it. I’m sick of not having the courage to be an absolute nobody"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://polssysworld.blogspot.com/
avroro



Брой мнения : 153
Join date : 14.12.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Пон Фев 15, 2010 12:27 am

Отдавна, преди много, тъй много лета,
в едно царство в приморски земи,
девойка живя, нека знаете това,
тя казваше се Анабел Ли.
Живя там тази девойка с мисъл една —
с любов вечна мене да дари.

Дете бе още тя, дете също бях аз
в това царство в приморски земи,
но обичахме се с обич дивна тогаз —
аз и моята Анабел Ли.
Заради таз обич серафими над нас
пожелаха ни с чувства най-зли.

И стана така, че преди много лета,
в това царство, обвито в мъгли,
зад облак скрил се, вятър леден връхлетя;
той мойта Анабел Ли уби.
Дойдоха роднини знатни, чули вестта,
и отнеха я от мен, уви.
Те във гроба скриха навеки паметта
в това царство на морски мъгли.

Ангели в рая, не познали любовта,
да завиждат способни били.
Да, аз знам: затова — знаят всички сега
в това царство в приморски земи —
зад облак скрил се, вятър леден връхлетя;
уби той мойта Анабел Ли.

О, как силна беше обичта ни тогаз!
Нечувана по тези земи!
Така други не биха могли.
И нито ангелите райски в този час,
нито земните демони зли,
ще разделят нашите души.
Ах, моя свидна Анабел Ли!

Щом изгрее луна, все бленувам с тъга
за прекрасната Анабел Ли
и живея с мечта за таз нежна снага
на богинята Анабел Ли.
А щом падне нощта, лягам аз до гръдта
на моята любов, невеста и съдба,
и пак сме заедно както преди
там в гроба й до морските вълни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://svet-i-tma.yourforum4u.com/
Nuriko



Брой мнения : 87
Join date : 24.03.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Сря Мар 24, 2010 6:33 am

Имам твърде много любими неща, но все пак това е форум за вампирчета, така че ще сложа едно вампирско. Това е част от произведението на лорд Байрон - Гуяр.

Надмогнал свойта земна смърт
от този гроб за първи път
излизаш ти – един Вампир –
и вдигаш своя кървав пир.
Дори роднини не щадиш –
вред сееш кървави следи.
Но мразиш горкия си дял,
Сам друга орис би избрал,
че всяка жертва в своя час
те разпознава и без глас
проклина те. Кълнеш ти тях.
Цветята ти угасват в страх...
Иди при своя гроб такъв –
дъхтящ на смърт, окъпан в кръв
и с демоните зли до край
ти свойта участ изгуляй
дордето призрак по-свирец
не погне тях, а с тях и теб
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avroro



Брой мнения : 153
Join date : 14.12.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Сря Мар 24, 2010 4:16 pm

Лорелай

Не зная какво означава,
Но мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
Покой на ума ми сега.

В прохлада денят си отива,
А Рейн в полумрака мълчи;
Планинският връх се облива
В сетните ярки лъчи.

Там чудно красиво момиче
Върху канарата седи,
Ликът й е в злато обкичен
И златни коси тя реди.

Разресва ги с гребена златен
И песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
Най-дивният на света.

Лодкаря, замаян от грижа,
Изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
А гледа върха онемял.

И вярвам, вълните поглъщат
Каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
Е сторила Лорелай.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://svet-i-tma.yourforum4u.com/
bianka



Брой мнения : 107
Join date : 09.02.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Пет Мар 26, 2010 9:55 pm

Ето и от мен нещо любимо:

Надпис върху чаша от череп

Че от мъртвец съм забрави
И само череп в мен съзирай,
Като от живите глави
От него глупост не извира.
Обичах,пиех,но умрях.
Вземи ме от земята черна,налей!
От теб не ме е страх-нали ме е целувал червей!
На место да ги храня аз,
Бих предпочел в мен да свети на пиршеството в тържествен час
Туй питие на боговете.
Тук с ум блестях и тук дано на Вас придавам блясък днес.
Какво по-висше от вино ума ни може да замести?
До дъно ме пресуши!
И тебе някой ще изрие и със смъртта ще се здружи
От черепа ти ,за да пие.Защо не?
Щом в живота къс тъй жалки са главите наши,осъдени да гният в пръст,защо пък да не станат чаши?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Today at 3:46 am

Върнете се в началото Go down
 
Поезия
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
House of Night  :: Редовни заниятия :: Библиотека-
Идете на: