House of Night

Училище за вампири
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Творбите на Devil's little sister

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Devil's little sister



Брой мнения : 74
Join date : 22.02.2011
Age : 20
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Творбите на Devil's little sister   Съб Мар 19, 2011 5:19 pm

Еее айде и аз да се включа Very Happy

Ето това е един разказ,но не бих го нарекла така Rolling Eyes Незнам колко ще ви хареса,но все пак приятно четене Smile


Училище ДаркЛауд


Аз съм едно обикновенно момиче или не чак толкова. Всичко започна от едни невинни разкази на дядо ми на които аз лично не вярвах, но след като отидох на лагер в планината се оказа ,че всичко това е вярно. Не съм чудовище. Аз съм зоморф и с гордост казвам,че мога да се превръщам в леопард (колкото и странно да звучи това). След като дядо ми научи за това в което съм се превърнала той започна да ме обучава.Отначало нищо невървеше както трябва, но постепенно овладях силите си. След година дядо му почина и така не успя да ме обучи напълно, просто ме остави с куп въпроси и недовършена техника. Какво правя сега ли ? Живея нормалния живот на едно 16 годишно момиче.

Събудих се от лъчите на издигащото се в небето слънце което беше толкова нахлно да се промъкне в стаята ми та да ме и събуди. Станах и си нахлузих чехлите на краката. Слязох долу а примамливи палачинке ме чакаха на масата. Искоших се !! Седнах и си ги изядох с голямо удоволствие. Ех...да беше началото на лятото а аз нямах никакви планове за него.Може би прото седене цял ден вкъщи, мързелуване и гледане на телевизия. Отнесох се в мислите си докато досано тропане по входната врата ме прекъсна. С големи усилия станах от стола и влачейки краката си по пода стигнах до вратата.Отворих я а не среща ми се появи лъчезарната усмивка на Таша. Русата и коса беше вързана а лецето и все така засмяно и весело.
- Добро утро !! надявом се че не съм те събудила а пък и да е било така ти е било време да ставаш. – каза все така с усмивка на лицето.
- Здрасти !- казах й и се усмихнах сънено. Тя не обърна голямо внимание на усилията ми да остана будна и продължи.
- Кажи какво ще правим днес.Например да идем на плаж ?- зелените и очи се впиха в мен и имах чуството,че ако откажа няма да остана жива.
- Добре. – съгласих се без много да му мисля. – Влез да се облека и отиваме.- протегнах ръка в знак на покана. Тя влезе малко несигурно, но после се отпусна.Изтичах до горе облякох си банския,среших черната си коса,намазах се, сложих една рокля одгоре и натъпках някой неща в една чанта като четиво, MP3 плейър, телефона (които и аз незнам за какво го взимам) и хавлията. Слизам спокойно по стълбите и гледам пронизващия поглед на Таша който следи всяко мое бавно движение.Познавах я добре съвсем малко и оставаше да се разкрещи да побързам.Забързах крачка неисках да я виждам вбесена.
- Е време беше.- каза и потропна леко с крак. Направих се,че не я чувам и излязох от къщата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Devil's little sister



Брой мнения : 74
Join date : 22.02.2011
Age : 20
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Вто Мар 22, 2011 3:59 am

Четете ли? е ако е да ето втората част ^.^ очаквайте др скоро


След 15 минутно търсене на подходящ чедър Таша и аз се настанихме на един който според нея бил перфектен.Ами естествено,че ще е перфектен намира се точно пред волейболния отбор съставен от няколко момчета които също според нея били перфектни.Завъртях очи и седнах на хавлията си взирайки се в морето.
- Мизъри...ехооо
- Да,какво. – обърнах се аз към Таша.
- Ти не ме ли слушаш като ти говоря? – ококори зелените си очи и ме погледна така всякаш невярваше какво съм направила.
- Извинявай бях се замислила,та какво казваше ?
- Казах,че отивам да поговоря с един от онези момчета там – Усмихна се мазно и стана - ако искаш и ти ела. – много добре знаеше,че ще и откажа въпреки това ме попита.
- Не – казах аз и си сложих слушалките в ушите сякаш те бяха по важни.Слушах музика и гледах как най-добрата ми приятелка фритува с едно момче.Ще повърна.
- Мизъри !!!- настоятелния глас на Таша се разнесе из целия плаж – Ела !!! БЪРЗО !! – Да и се чуди човек какво е толкова спешно,че чак вика.Станах и тръгнах към нея.Лекия ветрец подухваше косата ми а пясъка под кръката ми започваше да става горещ затова реших да си сложа джапанките. Когато приближих до нея разбрах какво круи.Боже тя пак се опитваше да ми намери гадже.Усмихнах се и продължих.Момчето до нея беше свястно,но на мен усобено не ми хареса.
- Мизъри това е Кърт – усмихна се тя и представи русото момче с кафеви очи коитоме гледаха толкова дружелюбно.
- Здрасти приятно ми е да се запознаем – каза мило Кърт и се усмихна,но усмивката му помръкна след моя отговор.
- Здрасти- усмихнах се – но нищо няма да се получи.Виж симпатяга си,но няма да стане.- обърнах се аз и се насочих към хавлията ми.
- Какво ти става ?- Таша тръгна към мен бутайки се в хората.
- Нищо...просто мразя да правиш това
- Кое? Да те запознавам с нови хора защото ти няма да си мръднеш гъза и да идеш да се запознаеш. – ядосано каза тя и посочи момчетата пред нас.
- Да това – сопнах се и седнах на хавлията.
- Ти си много странен човек,предпочиташ да седиш и да слушаш откачената си музика вместо да се забавляваш.
- Мисля че го разбра от всичките тези години,че съм странна и да ти кажа така си се забавлявам с откачената си музика.- ядосах се а това не беше никак добре.Ядосам ли се хората от плажа спокойно можеха да видят леопард.А аз не исках това,видеха ли ме ставаше лошо,много лошо.Обзе ме паника и тръгнах да си прибирам нещата исках да се мана от тук преди да е станало късно.
- Ооо супер сега мсяташ да си тръгнаш нали?- знаеше отговора но все пак попита.
- Да – изкрещях аз и тръгнах към колата.Таша седеше на плажа и не каза нищо.Докато вървях усетих как животното в мен се надигна и аз знаех,че нямаше да успея да стигна до вкъщи. Завих по една безлюдна улица и се скрих в сенките. Толкова много се бях ядосала,мразех да се карам с Таша тя винаги успяваше да ме изкара извън нерви. Опитах се да се успокоя но вече беше късно...петнистата шарка вече се беше появила. Опитах се да се успокоя (отново) но пак не успях тръгнах по улиците ядосана.Хората пищяха създавах хаус. Нямах намерения да изяждам никой още повече да го нападам просто продължих да тичам до вкъщи.Минах през задния двор и се надявах никой да не ме е проследил. Отворих врата и се запътих към кухнята. По дървения пот се чуваха леките стъпки на четирите ми крака “Ах как мразех всичко това което съм”. Чух потракването на чинии от кухнята.Мама се беше пробрала. С тихи стъпки се насочих към нея.
- Чаках те да се прибереш.- каза тя, беше с гръб към мен и не успя да ме види,но след като се заслуша внимателно разбра какво е станало и се обърна с думите.
- О не пак ли ? – погледна ме тя с мили очи и ме погали. –Спокойно мила. Някой видя ли те ? – сините и очи се вгледаха в моите.Какво можех да и кажа?
- Да...почти целия град.- хич не беше до смях,но аз не се здържах и се засмях.
- Не е смешно – повиши тон – качи с в стаята си и гледай да се успокоиш. Дано Съвета да не е разбрал какво се е случило, това ти беше последното предопреждение.
Знаех много добре какво означава това отивах в училище за откачалки като мен.Дано да не бяха разбрали.Качих се в стаята си и легнах на леглото.Успокоих се и се пъхнах под завивките а голите ми крака докосваха чаршафа. Искаше ми се това да не се беше случвало.


Извинявам се за правописните грешки ако има такива просто съм го писала много късно
Neutral
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gabiity_Vampire



Брой мнения : 61
Join date : 20.05.2010
Age : 19
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Вто Мар 22, 2011 5:11 pm

Пете (сЪн) ^ ^ супер р!Наистина много ми харесва.Нямам търпение за следващата част Smile .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Devil's little sister



Брой мнения : 74
Join date : 22.02.2011
Age : 20
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Сря Мар 23, 2011 2:04 am

- Мила ставай !!! – викна мама като влизаше в стаята с гръм и трясък, чак тогава разбрах,че съм била заспала.
- За какво е цялата врява? – казах надигайки се от леглото, погледа ми беше замаглен, но можех да видя майка ми която вади куфара от гардероба...чакайте КУФАРА .
- Мамо какво става защо ми събираш нещата?- скочих веднага от леглото.
- Съвета са разбрали, искат да заминеш незабавно за Лондон – каза тя прибирайки дрехите ми в куфара.
- Но защо беше едва 2рия инцидент
- Не...четвъртият е !
- Какво ? Кога станаха четири?– неможех да помръдна все още седях в леглото и гледах как мама събира дрехите ми.
- Помниш ли когато беше на четиринайсет ? бяхме се събрали цялото семейство и ти замалко да не изядеш братовчет си защото ти бил откраднал кексчето. А помниш ли когато те удариха с топката в парка? милото дете добре че не помнеше какво се бе случило. А когато дядо ти те убочаваше? Тогава подгони пощальона . И сега, колко стават? – Тя се беше ядосало но не я винях аз бях чудовище.Нямаше какво да и кажа... тя беше права, единственото което ми оставаше беше да замина. Станах от леглото бързо и влязох в банята, измих се и си събрах нещата които са ми необходими. След 15 минути багажа ми както и аз бяхме готови да тръгваме погледнах,може би за последен път стаята си и тогава видях котешката клетка.
- Мамо Табу къде е? – провикнах се аз от стаята си на мама която вече беше готова да тръгнем.
- Незнам мила нали знаеш,че винаги изчезва а после се появява. – чу се гласа на майка ми от коридора. – Нямаме време да го търсиш остави го тук аз ще се грижа за него.- Нямах нищо против, но Табу не можеше да живее без мен. Взех клетката и тръгнах надолу завъртях се още един път сякаш да се збогувам с къщата (което до някъде беше така). Излязох навън а слънцето блестеше.Ах как го мразя това слънце .
- Табу...ела тук...Табуу...- Виках аз на двора докато мама прибираше багажа в колата.
- ТАБУ...елаааа...Табууу.- нямаше отговор.Поне едно “мяу” за довиждане вместо това получих тишина и стряскащия звук на рязко затворения багажник.
- Хайде да тръгваме – каза мама и хич не обърна внимание,че се притиснявам за котката си.Как бих го оставила тук?
- Табуу...ела тук....ТАБУУ.
- Мяу ? – чу се сладкото гласче на Табу зад мен сякаш казваше “викаше ли ме?”.
- А ето къде си бил.Хайде идваш с мен няма никаде да ходя без теб.- гушнах черната котка и я прибрах в клетката.- Знам че я мразиш, но се налага нали не искаш да останеш тук ?- попитах котката сякаш очаквах да ми отговори. Качихме се в колата и тръгнахме към летището.Как щеше да издържи тази котка на 2 часов път в клетката, та той 15 минути неможе да седи мирен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наташа Рен



Брой мнения : 67
Join date : 27.02.2011
Age : 19
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Пет Мар 25, 2011 1:46 am

Продължавай Пете мн е интересно е Smile Smile Smile Smile Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Devil's little sister



Брой мнения : 74
Join date : 22.02.2011
Age : 20
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Пон Мар 28, 2011 12:09 am

Ето новото и се извинявам за забавянето Smile

Двучасовия полет мина толкова бързо, че чак не го усетих кога свърши може би защото спах през повечето време...кого залъгвам беше цялото патуване.Ще ми се да бях казала същото за Табу от както го взех от линията с багажа не е спрял да мяука, знам че не му е приятно кой би искал да седи 2 часа в клетка?
Е, време е за нов живот, но малко като че ли ще ми липсва мама, къщата и Таша която не съм я чувала от вчера. След дългия коридор на летището се озовах на сред голяма зала пълна с пътници бързащи на някъде. Огледах се. Нямаше ли кой да ме вземе.
- Мизъри?...Мизъри Лейтър? – чу се глас зад мен.Обърнах се и що да видя...едно момче с кефеникава къса коса и ярко сини очи гледащи въпросително в мен.
- Да аз съм.
- Приятно ми е да се запознаем аз съм Ашърт, но ми викай Аш – каза с голяма усмивка на лицето. – тук съм за да те заведа до училището.
- Супер ! – казах аз и забутах куфара си след него. Отпред пред входа на летището ни чакаше едно черно такси.Аш ми помогна с чантата и раздразнителния котарак. Минахме почти целия Лондон, толкова е красиво! Не след дълго ми направи впечетления,че излизаме от Лондон. Нима училището беше извън големия град?
- Къде се намира училището. – обърнах се мило към Аш който седеше неподвижно до мен на задната седалка и се беше загледал в нивите и планините на Англия сякаш ги бе виждал за първи път.
- Не много далеч от Лондон. – каза той все така гледайки в летния пейзаж.Не след дълго минахме табела “ Добре дошли в училище ДаркЛауд”. След табелата си глътнах езика (е не буквално) беше толкова красиво, че даже си помислих да не би да съм мъртва. От двете страни на пътя имаше зелени поляни а зад тях една гора която сякаш нямаше край. Това което ми направи впечетление беше лавът и пумата които се гонеха в дясната поляна. Тук май си правеха каквото си искат. Колата продължи по пътя и сви в дясната улица която водеше до главния вход на училището. На входа стоеше жена с кафява дълга коса и синя рокля която и подчертаваше стройното тяло. Колата спря и ние слязохме от нея а яркото слънце ми прободе очите със своята светлина. Табу не беше много доволен че все още го държа в клетката,но щеше да чака поне още малко. Жената на врата се усмихна и тръгна към мен.
- Добре дошла Мизъри. – приветства ме жената и кафевите и очи зашариха по мен.- Аз съм директорката на това райско кътче, казвам се Мишел Лилън и много се радвам да те видя. - усмихнах се...ей така, от учтивост. Дали знаеше какво съм била правела през тези години и защо съм тук ? Аш ми свали куфара от багажника и поздрави госпожица Лилън.
- Благодаря ти Ашърт.- каза му тя и го потупа по рамото докато той минаваше.Огледах се, наистина беше райско кътче. О двете страни на странно извитата дърворезба на входната врата имаше две малки борчета в саксии а зградата се издигаше високо колкото 3 етажен блок. Може би наистина беше три етажен, но не и блок по скоро замък.
- Удивително е нали ? сигурна съм, че тук много ще ти хареса и ще се намериш много приятели,тук всички са почти като тебе е с исключение на няколко вещици. – Тя се засмя и ме поведе към входа.Усетих се,че не бях казала и дума откакто бях пристигнала.
- Да...не се и съмнявам. – влязохме в зградата а вътре беше много по студено от вън, но беше приятно студено. Директорката ме поведе по дългия коридор осветен с няколко лампи и тук-таме някой прозорец, не след дълго влязохме в една огромна зала, слънцето влизаше през прозорците и я осветяваше цялата.По стените й имаше страни фигури и завъртулки (личи си че не разбирам много от изкуство). Излязохме на вън в топлия летен ден и тръгнахме по една от многото пътеки.По пътя ни срещнахме много ученици облечени в своите униформи,бяха толкова хубави(униформите де), че май никаде другаде нямаше да намеря такива.Подминахме и една групичка от момичета които така ме изгледаха сякаш не бяха виждали човек.
- Не им обръщай внимание те са вещиците... или поне част от групичката.- Усмихна ми се директорката и продължихме. Не след дълго се озовахме пред средно голяма зграда.
- Това са общежитията на момичетата а тези на момчетата са зад тези.- Тя отвори вратата и влязохме в една голяма стая пълна с дивани и телевизори. Някой от момичетата седящи пред теливизорите си отместиха погледа и ме погледнаха кръвнишки. Какво им ставаше на тези момичета? Тръгнах след директорката нагоре по стълбите,минахме един дълък коридор и се спряхме пред една от вратите.
- Е,това е твоята стая а съквартирантката ти ще дойде след малко така че се настанявай. – казвайки отвори врата и пред мен се появи средно голяма стая с две легла,два гардероба и две бюра. Влязох малко не сигурно,но ми стана приятно и взех да се отпускам.
- Ще ти донеса необходимите неща за котката.- каза госпожица Лилън и тръгна да излиза и замалко да не се блъсне в бързащото момиче насочило се към вратата. – Тъкмо на време Джейн,това е новата ти саквартирантка. – госпожица Лилън ме посочи с ръка.- Мизъри това е Джейн.Е,аз ще вървя и незабравяйте обяда. – тя тръгна,но лъчезарната и усмивка остана дълго с нас.
- Разполагай се ! това е твоето легло – посочи тя към леглото в дясно. – а това са ти завивките...- продължи тя и иазвади от гардероба една камара завивки. – Хей...имаш котка? Как се казва?
- Табу и в момента е доста раздразнен. – отворих клетката и се подготвих той да изхвърчи от нея,но това не последва.Какво и ставаше на тази котка?
- Извинявай сигурно е от мен.- засмя се Джейн.- някак си успявам да контролирам животните и да им казвам какво да правят и какво не.- тя повдигна рамене всякаш не беше кой знае какво. Накрая Табу излезе огледа се и се настани спокойно на леглото ми което току-що бях оправила.
- Време е за обяд.- каза Джейн и ми подаде униформата.- Носиш я само когато имаш часове и на закуска,обяд и вечеря.-усмихна се тя дрожелюбно.Облякох я и да си призная много ми утиваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наташа Рен



Брой мнения : 67
Join date : 27.02.2011
Age : 19
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Пон Мар 28, 2011 12:28 am

Мн интересно но кво праят тия вещици там? И в какво се превряща Джейн и тя ли е вещица?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gabiity_Vampire



Брой мнения : 61
Join date : 20.05.2010
Age : 19
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Пон Мар 28, 2011 1:00 am

Пете супер !Айде и да пускаш 5 ;д ,че знаеш колко те обичам!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Devil's little sister



Брой мнения : 74
Join date : 22.02.2011
Age : 20
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Пон Мар 28, 2011 2:07 am

Наташа Рен написа:
Мн интересно но кво праят тия вещици там? И в какво се превряща Джейн и тя ли е вещица?



Ми...реших да не е само училище за зооморфи а колкото до Джейн не мисля да я правя вещица Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Devil's little sister



Брой мнения : 74
Join date : 22.02.2011
Age : 20
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Сря Мар 30, 2011 10:57 pm

Ето и 5та част . Приятно четене !! Smile



Залата беше...голяма и още щом влязох всички(апсолютно всички) се бяха обърнали към мен.Боже тези хора не бяха ли виждали готик досега.
- Не им обръщай внимание те винаги гледат така новите. – усмихна се Джей и ме побутна към масата с лакомствата. Взех една табла и се направих,че не обръщам внимание на любопитните погледаи които се бяха втренчили в мен сякаш чакаха да се изложа и да се посмеят хубаво. Но това нямаше да се случи (да се надяваме). Взех си салата и тръгнах след Джен покрай масите и естествено всички ме гледаха, е някой вече не , сигурно бяха загубили интерес.
- Разделени сме на две групи, както виждаш.Едната е на зооморфите и върколаците а другата на вещиците. – както вървеше се обърна със злобен поглед към групата на вещиците. Най после стигнахме до масата на една малка групичка.
- Здравейте !! – поздрави ги Джейн – това е Мизъри саквартирантката ми, току-що дойде така че не и съсипвайте живота още от сега.- каза тя и се усмихна на тримата души на масата и ме подкани с ръка да седна до нея.
- Това е Алекс – посочи тя момчето което беше седнало до нея. То беше облечено в черен суичър а отдолу се виждаше блуза на “Металика” беше с права коса която му стигаше до раменете. Той ме плъзна погледа си от подчертаните ми с молив очи до черните кецове. Повдигна едната си вежда и ме изгледа въпросително.
- Хм....метъл или готичка? – попита той все още с вдигната вежда и въпросителния поглед.
- И двете. – ухилих се като малко дете видяло пухкаво зайче. Той се усмихна и продължи да дъвче салатата.
- А това е Адам.- посочи момчето което седеше до Алекс. Той беше...обикновено момче с кафява коса и нефридени очи, беше се облегнал на стола сякаш е господар на света и всичко му е ОК, а може би да е. Той се усмихна и пас се загледа в момичетата седящи на съседната маса.
- А това тук е Хейли. – посочи тя русото момиче с перлената усмивка. Съдейки по дрехите....тя беше богата.
- Здрасти!! – усмихна се лъчезарно тя и ни ослепи с усмивката си. Аз и се усмихнах и започнах да ям салатата си.Усетих как Алекс се беше втренчил в мен. Обърнах се а той се усмихна хитро.
- Оле незнам какво ще правим когато почнат часовете!!- изписка Хайли. – Няма да имаме време за нищо !! – ококори големите си сини очи и ни огледа всичките.Чух че някой се подхилва и това бяха момчетата.
- Какво ви е толкова смешното?! – повиши глас тя, за да ги надвика а те избухнаха в истеричен смях.
- Сигурна съм че ще го преживееш някога. – каза през смях Джейн и сложи в остата си една краставичка. Тя захрупа слатко и ни огледа всички.
- Искате ли да се разкарваме утре по магазините в Лондон. – изведнъж подскочи Хейли и стресна Адам който тъкмо се беше успокоил от лудя смях.
- На теб никога не са ти достатъчно дрехите. – каза отчаяно Алекс и заби поглед в салатата.
- А ти като вървиш с едни и същи блузи всеки ден, аз какво да направя. – отвърна тя със заядлив тон.Алекс повдигна вежда и я изгледа така сякаш и казваше “ Ти нищо не разбираш”
- Стига сте се карали !!! – викна Джейн. – Може и да идем.
- Та мизъри ти в какво се превръщаш ? – попита Хейли със закачлив поглед. След този въпрос всички погледи (на масата) се бяха обърнали към мен.
- Леопард. – казах аз сякаш не беше кой знае какво.
- Аз пума. – каза Хейли и се усмихна доволно.
- Аз лъв. – рече Адам и пак се загледа в съседната маса.
- Вълк – каза Алекс и ме погледна право в очите. Погледът му натежа върху мен и аз не можех да си намеря място. Обърнах се към Джейн с въпросителен поглед тя ми се усмихна и каза.
- Ягуар. – каза тя и се изхили. Мълчахме през повечето време и никой не ме попита от къде съм и защо съм тук(за какви провинения). Джейн реши да ме разведе из училище. Наистина беше хубаво навън с тези дървета и паркчета,езерца и дори реки.Тя ми обясни и показа всичко що е в училище.Цялото това обикаляне ни отне цял ден,но си заслужаваше.Седнахме на една пейка и тя реши,че трябва да ме зареже и отпраши към общежитията с думите “ ти нали ще се оправи? Да? Добре хайде чао” а аз даже не си бях отворила остата. Седях там и гледах звездите. Беше много тихо и единственото което чувах бе кучешкия лай в делечината.
- Хей какво правиш тук сама? – попита някой зад мен, аз подскочих и се обърнах.
- Боже Аш оплаши ме!! – Той се засмя и седна до мен.
- Е, какво правиш тук. – погледнах го в дълбоките сини очи.
- Ами Джейн реши,че трябва да ме зареже. – засмях се аз и погледнах отново към небето.
- Искаш ли ппомощ, за да стигнеш до общежитията?- той ме погледна въпросително.
- Ами...не бих отказала. – засмях се аз и тръгнах след него в ноща.
- Та... за какви провинения си тук? – попита той.
- Ами...много са, но последното беше защото позволих на животното в мен да се появи и да го видят половината град.- засмях се а той след мен.
- Представям си те. – засмя се той отново. – Е, до тук сме.- каза той и посочи врата на женските общежития. Съвсем бях се отнесла. Кога минахме това растояние?
- Добре, благодаря ти че ме изпрати. – усмихнах се аз и отворих вратата той се усмихна и тръгна по пътеката. Момичетата пред телевизорите отместиха поглед и ме погледнаха странно.
- Какво зяпате ?! – викнах аз и те като че ли се стреснаха и се обърнаха към телевизорите. Аз се усмихнах злобно и се качих по стълбите “Бъзли” помислих си аз и отворих вратата на стаята ми.
- Охооо...саквартирантке. – посрещна ме Джейн по хавлия. – Би ли затворила вратата не искам да ме виждат така- тя седна на леглото си и подсуши кестенявата си коса с кърпата. – Има още топла вода ако искаш да си вземеш душ- каза тя все така посушавайки косата си.
- Добре ще вляза. – Пропуснахме вечера,но аз и без това не бях гладна. Отидох в банята и си взех един топъл душ. След това увих кърпата около тялото си. Когато влязох в стаята Джен вече се беше мушнала в леглото си и пишеше нещо на телефона.
- Хейли иска да знае дали искаш утре да излезем из Лондон. – вдигна глава от телефона и ме погледна.
- Добре, няма проблем. –казах аз и си оболякох пижамата. Мушнах се в топлото легло а Табу тъкмо тогава скочи и легна върху мен.
- Табу е много сладка котка.- каза Джейн без да одръпне поглед от телефона.
- Да, но има навика да изчезва. –засмях се аз и го гушнах, той измърка и се згуши под завивките ми.Аз се обърнах с гръб към Джейн и си затворих очите.
- Лека нощ. – казах аз
- Лека – каза тя и я чух как оставя телефона на шкафчето. – Аз утре ще те събудя не се притиснявай. – каза тя и се завъртя на другата страна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Devil's little sister



Брой мнения : 74
Join date : 22.02.2011
Age : 20
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Нед Юни 05, 2011 7:21 pm

Извинявам се,че ви карах толкова МНОГО да чакате,за да видите какво става по натам.Но проблема беше, че нямах голяма муза. А нали знаете,че без муза нещата стват ужасни Smile

Приятно четене и да се надяваме че скоро ще има още Very Happy


- Ставаааай !!! – чу се гласа на Джейн а след ного и звука на дръпнати пердета.В стаята нахлу ужасното слънце което ме довърши.
- Защо всички в живота ми ме будят викайки? – надигнах се от леглото и погледнах към Джейн със почти затворени очи.
- Незнам. – вдигна рамене тя и се отправи към банята. – Ей, сега излизам а ти се оправи бъзо защото Хейли няма да ни чака. – провикна се тя от банята. Аз станах и се облякох в нещо...черно,просто ми беше любимия цвят. След като Джейн излезе от банята аз на бърозо си измих лицето и си оправих косата.
- Хайде побързай !!! – извика се Джейн
- Добре де,добре идвам. – отворих вратата на банята взех си чантата и някой нужни неща и излязох след Джейн. Вървяхме по двора и събирахме всички погледи. Защо беше така странно? И преди са ме гледали така хората, но не ми е ставало толкова неудобно. Стигнахме до автобусът който беше спрял на пътя точно пред спирката която се намираше на другата улица пред входа на училището. Качихме се и веднага видяхме Хейли която ни махаше. Седнах на една от седалките точно по средата на автобуса. Джейн понечи да седне до мен,но Хейли се провикна...
- Джееейн ела при мен не искам да съм сама !!! – гласа и се чуваше в целия автобус даже сигурно и извън него.
- Съжелявам ама... по добре да седна при нея иначе после ще ми мрънка и ще ми се цупи. – каза тя тихичко такаче само аз да го чуя и я посочи.
- Добре няма проблем. – усмихнах и се. Ноо...аз имах не ми се седеше сама !! В автобуса се качиха още няколко ученика които се смееха и бутаха по пътя за местата си. Една от тях ме изгледа злобно и седна на мястото си. Боже какво им сава на тези хора? След тях влезе и Алекс.
- Само ти ли си? – попита подразнено шофиора.
- Да. – каза той и се отправи към седалките узарявайки всички с лъчезарна усмивка. Естествено беше с черна блуза на някоя група.
- Мога ли да седна до теб ? – попита той.
- Ам....Адам няма ли да дойде?
- Не...отряза ме в последния момент. – засмя се той и повдигна едната си вежда въпросително.
- Добре. – съгласих се и се усмихнах. Той седна до мен и чак тогава разбрах че автобусът е бил тръгнал. Вгледах се в Планините покрити с дървета.
- Хубаво е нали? – усетих как Алекс всъщност беше по близо от колкото си мислех. Обърнах се рязко и го видях как гледа към прозореца.
- Ъъъ...да . – смъмрих аз.
- Оo...извинявай ! – каза той и се одръпна. – Наистина много ще ти хареса в Лондон. – Мълчахме. Аз просто незнаех какво да му кажа. След известно време се появи табела “Добре дошли в Лондон” . След табелата навлязохме в големия град...беше незабравимо. Абтобуса ни остави на една спирка и ние всички слязохме. Джен и Хейли още щом слязоха отпрашиха към улиците на големия град и се скираха зад един ъгъл. Огледах се наоколо и се нацупих. “ Изоставиха ме! Супер!” помислих си и се завъртях,за да видя какво мога да направя тук...сама. Алекс ме погледна очудено.
- Добре ли си? – попита той като търсеше очите ми. Погледнах го и му кимнах, “Да добре съм само дето приятелките ми ме зарязаха” усмихнах се сякаш нищо не бях си помислила. Ей така,за да позамажа малко положението.
- Хайде, ще те заведа на голямото виенско колело. – каза развълнувано той и ме дръпна за ръка. Не казах нищо все пак беше по-добре от нищо. Алекс ме прекара по някакви тясни улички,през светофари и сумати магазини пред които исках да се спра и да ги огледам до един,но уви той беше толкова бърз,че всичко което виждах беше разкъсани откаси от някоя рокля или блуза. Излязохме на една главна улица и той ми посочи на горе към колелото.
- Очаквах да е...да е....не чак толкова голямо. – засмях се и се приближих леко към входа. Алекс взе билети и за двамата и се качихме в една от кабинките. Това изживяване си беше сууууууупер на всички ви го пожелавам. Чуството е сякаш се рееш из облаците а отдолу хората са като мравки (буквално). Алекс се разсмя като ме видя колко съм развълнуване,че чак не ме свърташе на едно място.Обикалях кабинката като побъркана,за да видя всичко до едно и да го запазя в спомените си.
След забавата с виенското колело отидохме за сладолет. Не можех да повярвам на очите си колко сладолед имаше в този магазин.Чуствах се като малко дете което иска да награби от всичко по много и да се замине без да обръща внимание колко всъщност струва всичко. Е накрая всичко се сведе до минимум 3 топки сладолед,но бях доволна дори и само с толкова. Седнахме на една от масите и си разказвахме за живота ни.Оказа се че не съм единствената чиито живот е скапан.Моя живот не е от най скапаните,но пък не е и от най прекрасните. Замислих се за Таша и това,че не съм я чувала от кажи речи 2/3 дена. Дали ми беше все още сърдита или нещо такова? Спомените отново ми се върнаха към момента в който се скарахме на плажа и аз се ядосах. Намръщих се и тръснах глава,за да премахна досадните и ужасни мисли които се появиха отново в мислите ми.
- Е хареса ли ти сладоледа. – попита Алекс докато излизахме от магазина за сладолед. Какво можех да кажа? Такъв хубав сладолед през живота си не бях яла.
- Наистина много ми хареса. – засмях се и си спомних за ваниловия вкус...
- Радвам се. – засмя се той и тръгна на някъде а аз след него.
- Аз предлагам да отиваме към спирката.Скоро ще пристигне автобуса а не е предпоръчително да оставаме в Лондон. – засмя се той и ме поведе отново към кривите и тесни улички,но този път не бързаше толкова. Аз му кимнах в съгласие и продължих да вървя след него като от време на време спирах,за да огледам някоя витрина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
zoui



Брой мнения : 35
Join date : 22.08.2010
Age : 19
Местожителство : Тулса,Оклахома

ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Нед Юни 05, 2011 7:49 pm

Ммм...Невероятна е!Моля те продължи я!Ще следя историята непременно!!! Smile Smile lol! lol!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Творбите на Devil's little sister   Today at 5:48 pm

Върнете се в началото Go down
 
Творбите на Devil's little sister
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Pirate Black Devil 2 PRO
» PIRATE Black Devil 2 in 1
» "Малката Сестра" ["My Little Sister"]
» Продавам металдетектор Pirat Black Devil 2 in 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
House of Night  :: Хората на Вярата :: Скициране, проф. Донър-
Идете на: