House of Night

Училище за вампири
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Приеми мрака

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
PassionsName



Брой мнения : 65
Join date : 05.12.2009
Age : 25
Местожителство : Unknown to sane human beings

ПисанеЗаглавие: Приеми мрака   Съб Дек 05, 2009 6:05 am

Ами аз ще се престраша да пусна нещичко, тъй като съм "свежо месо" и за мен това е най-добрия начин да се представя. Smile С това кратко нещо-си всъщност спечелих първата книга от Домът на Мрака. Не е нещо особено и подлежи на продължение, но пък е писано импулсивно и това го прави истинско в Онзи смисъл. Снимката също е мое производство. Инджой! (евентуално).

"Обичам те". Това бяха думите му. И кой знае защо, те не значеха нищо за мен. Нищичко! Това си мислех докато вървях по тъмната уличка и очаквах този, който вървеше след мен да престане с баналностите и да се покаже. Обичах предиграта, но не чак толкова. Вече бе минал половин час и първите минути на съсредоточаване в преследвача ми бяха минали. Ходеше бавно и уверено, беше сравнително умел - не се приближаваше прекалено. Цялата картина която бях изградила в съзнанието си говореше едно - обещаващ. Обещаващ, но начинаещ. Сега спокойно можех да мисля за собствените си проблеми, докато го водех към затънтените улички на София. Към местата, които бяха моето царство. Бихте казали, че съм самонадеяна. Не, просто съм по-добра от повечето хора и го знам. Аз съм реалист, поне спрямо себе си.
"Хайде, хайде, по-живо!". Първа пряка в ляво, втора в дясно, завиваме леко наляво, по второто разклонение... Стигнахме до моето любимо място. Неведнъж бях идвала тук, за да размишлявам. Дали за живота като цяло, дали за факта, че очевидно ме бе ощетил по някои параграфи, дали за любовта и за този, които се страхуваше да ми я даде... Къщата някога бе принадлежала на японското посолство в България и бе била използвана за убежище. Скрито и прекрасно. Сега жълтата боя бе олющена, орнаментите бяха изпочупени, но очарованието оставаше. Гипса, плетениците и старовремската изтънченост на тази утопия, недокосната от съвременната цивилизация, те връщаха във времената на елегантните приеми, задимените зали, чашите уиски, коняк и шампанско и най-вече - музиката. Не съвременните безсмислени звуци, които предполагаха много, още по-безсмислени движения на ханша и никакво чувство за ритъм, а класиката. Общо взето - напомняше ми за Фред Астер и ме караше да мечтая за дълги рокли, елегантни фракове и джентълменски обноски. Нещо, с което преследвачът ми, очевидно, не бе запознат. Като например неписаното правило да не караш една дама да чака.
Търпението ми се изчерпа."Показах ти моето, сега ми покажи твоето". Ниските токове на каубойските ми ботуши спряха да тропат по изкъртените павета, което изглежда му подейства изненадващо, защото той намали дистанцията преди да се осъзнае и да спре внезапно. Завъртях се бавно на пети и застанах удобно, оставяйки ръцете си отстрани на тялото и погледа си да се плъзне по него. Беше добре сложен, около двадесет и пет годишен. Останалото не би трябвало да има значение от стратегическа гледна точка, но женската ми природа неволно отбеляза, че бе доста привлекателен - със сребристо руса коса, пусната на кичури до челюстта му и тъмни очи, които отговаряха по цвят на нощното небе. Беше облечен удобно и практично - тъмни дънки, черен пуловер с поло яка и отгоре палто до коленете. Огледах го. По дяволите, бяхме се облякли в тон - мразя това. Приближих се с две стъпки към него, умишлено заставайки под една лампа, за да може да ме вижда по-добре. Осъзнавах, че това не ми даваше особено предимство, но исках да съм възможно най-заплашителна и твърда. Холивудски филми си казват думата. По-добре беше косата ми да бе вързана - така нямаше да ми пречи - не вярвайте на това, което виждате по филмите, косата до кръста е изключително сексапилна на срещи, но по време на по-напечени ситуации пречи. Въпреки всичко се радвах, че на светлината изпъкваше червеният й цвят, както и бледият цвят на кожата ми, а и, като сме започнали, тъмно златистият цвят на очите ми. Много се гордея с тях на силна светлина - често са ми казвали, че приличам на вълчица така, а и очевидно предизвиквах същата асоциация у хората, пред които бях използвала този трик, т.е. всеки, на когото исках да внуша малко страх.
- Очаквах, че ще застанеш плътно до стената преди да се обърнеш. - каза той без изобщо да се притесни. Ето това не беше честно! А се бях постарала толкова.
- Съжалявам, че те разочаровах. Какво искаш и кой си?
- Искам да ти покажа нещо и името ми е Даниел.
- Хубаво име, придружено от много хубави думи. Колко жалко, че не вярвам на много хубавите неща. - казах аз и закрачих към него бързо и с ясната цел първо да стрелям, после да задавам въпросите. Каква бе моята изненада когато той дори не промени позата си и зачака. Обикновено хората или побягват или застават по-стабилно, за да могат да посрещнат атаката. Ето това ме спря по-успешно от каквито и да е молби, увещания или заплахи. Намалих крачка и застанах пред него.
- Слушам.
- Ела с мен.- каза той и ми подаде ръка. Е, момичета не правете това, което аз направих. Поех ръката му и светът се завъртя. Не знаех какво стана, но знаех, че вече няма да съм толкова доверчива относно ръцете на мъжете. Бяхме се озовали в една каменна зала, осветена от факли. Имаше колони, беше влажно и тъмно и не се виждаше почти нищо. Всичко това напомняше на подземията в замъците.
- Къде сме? - попитах, все още леко замаяна, но възвърнала гордостта и чувството си за самосъхванение дотолкова, че да не го оставя да си мисли, че съм слаба.
- Някъде, където ще узнаеш истината. Намираме се под къщата, която толкова обичаш да съзерцаваш всяка вечер, когато се чустваш разстроена или притеснена.
Отговорът ми на това беше едно ядно процедено:
- Какво знаеш и откъде го знаеш?
Усмивка.
- Знам повече отколкото си мислиш. Но стига толкова протакане.
В този момент в залата нахлу течение и пристигна Той. Тук е момента да поясня, че той ми бе показал къщата, но никога не си бях помисляла, че знае начин да влезе вътре.
Обикновено винаги имам какво да кажа по всеки въпрос, но този път буквално бях без думи. Сърцето ми скочи в гърлото, а езикът ми залепна за небцето. Можех само да наблюдавам как се приближава към мен - като хищник, който знае, че плячката няма къде да избяга. От вълчица се бях превърнала в кошута. Това е мисълта, която ме накара да се окопитя и да си придам нехаещ вид.
- Кийън, ( странно име, нали) какво правиш тук?
- Аз съм част от демонстрацията. Знаеш ли защо си тук?
- Не. Трябва ли?
- Ще разбереш. Чувала ли си за некромантията?
- Кой не е? Какво за нея?
- Нека го кажа така - вроденият ти интерес към магията не е случаен.
Не съм умствено изостанала, мога да навържа две и две.
- Искаш да кажеш, че аз....?! Не! Не може...
Втори път в растояние на две минути аз оставам без думи. Това не се отразява добре на егото ми.
- О, да. Просто го почувствай. Нямаме време. Оставих те, без да ти казвам нищо, с надеждата, че сама ще го откриеш, но очевидно ти трябва насока и побутване от някой, който може да катализира силата ти. В момента сме под заплаха от нападение, така, че трябва да научиш коя си в рамките на минути. Затова просто се опитай да се отпуснеш и ме почувствай.
- Това прозвуча грешно, но в момента съм прекалено изумена, за да пусна по-пикантна шега.
За жалост той винаги беше в настроение за пикантни шеги и перверзни намеци, което си личеше по усмивката му. За щастие ( или пък не съвсем), точно в този момент се чу звук от удар на нещо много тежко в камък. Даниел погледна Кийън притеснено и оформи с устни думите:"Идват, господарю". Последният отметна кичурите черна коса от очите си и впери настоятелно кадифено кафявите си очи в мен.
- Почувствай ме! - почти изкрещя той и протегна длан напред. Усетих студена тръпка, която пробяга по цялото ми тяло и изправи всяко едно косъмче на тила ми. Не знам какво ме накара да разтворя ръце и всяка частица разум изчезна от мен. Гледах се отстрани - косата ми развя от внезапен порив на вятър, очите ми изсветляха до златно и засветиха ярко. Във всяка една от дланите ми започна да се образува кълбо от черна енергия, която започна да се извива и нараства. Ако имаше такова понятие като "течна мъгла", то то би описало консистенцията на въпросното нещо. Инстинктивно знаех какво е. "Същността на Смъртта". Така го наричаха. Всичко около мен избледня и останаха само фигурите на Даниел и Кийън, които сякаш притегляха тази студена сила, която ме бе превзела. Тогава разбрах какви са. Вампири. Немъртви. В мен се появи желанието да ги накарам да коленичат пред мен. Вдигнах ръце към тях и ги положих отстрани на лицата им. И двамата се опитваха да се борят. Даниел скоро падна тежко на колене, но Кийън се бореше. ВИждах как лицето му се изкривява от напрежението и болката, но чудовището на силата ми продължаваше да ръмжи и да иска още. Тогава всичко отмина толкова внезапно, колкото бе дошло.
Всичко утихна, разсъдъка ми се завърна и аз го погледнах. Той просто се усмихна, прекрачи Даниел, който все още дишаше тежко на земята и застана зад мен. Прегърна ме с една ръка през кръста, а другата положи под моята длан. Облегна брадичка на главата ми, притисна ме към себе си и повдигна ръцете ни пред мен. Усетих нишка от силата, която преди малко бе бушувала в мен и чух гласа му в ухото си:
- Приеми каква си. Приеми се такава, защото те обичам такава. Повярвай ми, моля те. Зная, че не вярваш лесно на такива думи, че си била предавана прекалено често и това са думи, които досега не съм казвал, но ми повярвай. Виж.
Тогава погледнах към дланта си. От цялата каша от чувства в мен, в ръката ми се бе образувало цвете от центъра на което струеше въпросната енергия, която едновременно представляваше мрак, но носеше светлина.
- Приеми мрака и приеми нас.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BleedingDust
Butchering Whore


Брой мнения : 527
Join date : 01.06.2009
Age : 23
Местожителство : [Kaeleer]

ПисанеЗаглавие: Re: Приеми мрака   Съб Дек 12, 2009 4:55 am

Така, радвам се, че ще съм първа да се разпиша.
Човече, супер е! Някак странно, по-скоро... така да се каже напоследък всичко, през което минавам с вампири и такива измислици почти е от сорта young adult(демек за юноши, а в превод - романтична история с примеси на фантастика), това не беше YA, беше си по-скоро дарк фентъзи (Боже, някой да ми обясни защо ползвам такива чуждици... явно ми е ден... мразя да ползвам чуждици).
Кратко, но прекрасно, заслужила си си книжката! Между другото... японското посолство в България? Това звучи маниашко... ии... да отбележа, че това с имената го чувствам почти като лична атака. Даниел (уточнявам с ударение на първвата сричка) ми е име номер две в светата троица от мъжки имена, които обожавам. Като прочетох Кийън и веднага се сетих за телефона си - Кийнън, хех. Да, издевателство над мен! Но все пак наистина се задавих като прочетох Даниел, по-скоро имаше едно радостно *йей*.
И... снимката е супер! Ако имаш още някое нещо да споделиш с нас - давай! Много радваш!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com/portal.htm
PassionsName



Брой мнения : 65
Join date : 05.12.2009
Age : 25
Местожителство : Unknown to sane human beings

ПисанеЗаглавие: Re: Приеми мрака   Съб Дек 12, 2009 8:00 am

Между другото наистина има такава сграда в София. Не е в малките улички, но изглежда по същия начин. Smile Не знам за какво е била използвана, но наистина е принадлежала на японското правителство. Smile И наистина едно момче, чието име започва с "К" ми я показа, така че доста съм се придържала към истината. Very Happy Ам, Даниел ( с ударение на първата сричка) е ЛЮБИМОТО ми име, наред с Маркус, Магнус, Драгон...Абе, най-общо - най-съвременното ми любимо име е то. Кийън...Ами името на момчето си е странно, а за Кийън се сетих - Нора Робъртс има една трилогия, "Кръгът". Там един типаж ( по случайност вампир), наречен Кийън Маккена страшно много прилича на него по описание. Smile А ако ви харесва, мога да пусна началото на новелата ми, да видя как ще я храносмелете....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dea
Silky, court-trained liar


Брой мнения : 66
Join date : 01.06.2009
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Приеми мрака   Съб Дек 12, 2009 4:10 pm

Аз освен да ви повтарям думите, не знам какво да кажа. Напоследък каквото и вампирско да ми попадне в ръцете, главната героиня или се превръща във вампир, или става едва ли не човешкия домашен любимец на вампир. Радва ме, че това е по-различно, че тя наистина може да ги накара да коленичат. Единственото странно е, че действието се развива в София, но предполагам това идва от гореспоменатите купчини американска литература.

А колкото до Кийън.... Ама всички ли са я чели тая поредица? Добре де, аз нямаше и да съм я чувала, ако не ми бяха подарили миналата година първата - само заради името Мориган (дълга история). Усещам как трябва да се направи форум или нещо подобно за други книги. Та, поулях се, да спра да спамя най-добре. За Даниел (ударение на първата сричка, уточнихме се) няма и да започвам, маниак съм на тема имена.

_________________

...show me where it hurts, and I will make it worse...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://crimsonangelline.wordpress.com/
BleedingDust
Butchering Whore


Брой мнения : 527
Join date : 01.06.2009
Age : 23
Местожителство : [Kaeleer]

ПисанеЗаглавие: Re: Приеми мрака   Съб Дек 12, 2009 4:49 pm

Аз много обичам неща, които се развиват в България. За това като прочетох София имаше още едно *йей*. Лятото като бях с брачедка ми установих, че има доста места, които са като от хорър извадени, пък на село няма й да ви говоря. Трябва повече творчество за местата, които обитаваме... има материя.
Викам да си спретнем клуб на Даниел(с ударение на първата сричка), вече си имам сборище за име №1. Чудно какво има толкова магично в Даниел, но се радвам, че го има...
На мен Нора Робъртс ми е авторката за лятото... като съм на село и си приключа с книгите, които си нося или просто вече ми втръсне да чета от лаптопа - отивам в библиотеката на село, но библиотеката не е много богата и единственото, което ми се вписва в критериите за над допустимия минимум за тъпотия за нещата на Нора. Нещо книгите й са ми много еднообразни, обаче много ме кефят героите й, които постоянно се спъват и са няк`ви луди гений *хех*.
Май определено имаме нужда от субфорум за книги ^^

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com/portal.htm
ev125



Брой мнения : 71
Join date : 04.03.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Приеми мрака   Пет Мар 19, 2010 12:51 am

Страхотно е study продължавай все така Wink
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lucifer's Angel



Брой мнения : 5
Join date : 20.02.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Приеми мрака   Пет Яну 14, 2011 11:43 pm

Невероятно е. Браво на теб Smile Имаш моето най-искрено възхищение Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
zoui



Брой мнения : 35
Join date : 22.08.2010
Age : 19
Местожителство : Тулса,Оклахома

ПисанеЗаглавие: Re: Приеми мрака   Съб Юни 04, 2011 11:06 pm

Просто е невероятна!Настина ми грабна окото!Аз също пиша,но моето бледнее пред това!!! Smile Smile Embarassed
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Приеми мрака   Today at 5:49 pm

Върнете се в началото Go down
 
Приеми мрака
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
House of Night  :: Хората на Вярата :: Скициране, проф. Донър-
Идете на: