House of Night

Училище за вампири
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Скалите край Тюленово

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
avroro



Брой мнения : 153
Join date : 14.12.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Скалите край Тюленово   Нед Мар 14, 2010 5:41 am



Тук бе невероятно красиво, особено в летните нощи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://svet-i-tma.yourforum4u.com/
Zi_Erik



Брой мнения : 278
Join date : 08.03.2010
Age : 20
Местожителство : ..Somewhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 4:13 am

- Ето, поиска да те заведа извън училището.Тук е прекрасно.Особено през нощта.Пък и няма много хора.Даже въобще няма. - замълча закратко, като се притисна в Ник.
- Какво би искал да правим? - погледна го и го целуна нежно.Задържа целувката колкото можа повече, но накрая се отдръпна, за да си поеме въздух.Задъхано попита :
- Е, какво реши?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bobo_pavlovo



Брой мнения : 139
Join date : 05.02.2010
Age : 22
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 4:17 am

Ник беше впечатлен от това място. Определено то бе доста интересно и спокойно, особено след като Неси вече беше целунала по възможно най-страстния начин. Третокурсникът се усмихна:
- Нека поседнем на скалата и да погледаме небето и морето. - Ник посла огромното си яке на земята и двамата легнаха на него. Луната беше прекрасна, а момичето се бе подпряло на рамото ми. Мига беше прекрасен и Ник щеше да го запомни за доста дълго време.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-fans.forummotion.com/forum.htm
Zi_Erik



Брой мнения : 278
Join date : 08.03.2010
Age : 20
Местожителство : ..Somewhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 4:21 am

- Много е красиво, нали? - попита момичето, като се сгуши в Ник.
- Съжалявам, за случката на която стана свидетел.Не си мисли, че съм толкова лоша.Напротив.Но Ед ме вбеси.Наистина много ми дойде.А и ме видя гола, оцапана в кръв.Просто не се сдържах.Та той е мъж на 37 години.И ми видя.Една тийнейджърка..Страшно много ме издразни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bobo_pavlovo



Брой мнения : 139
Join date : 05.02.2010
Age : 22
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 4:31 am

Ник я изслуша внимателно, след което изрече съвсем спокойно:
- Разбирам те напълно! - Целяина е той. - Не ти се сърдя, а даже те хваля, че се оттегли и го остави. И помни... По-умния отстъпва. - Още веднъж я целуна. - И да всичко е красиво. И луната най-вече. Придава на косата ти красив блясък.
И двамата продължиха да лежат, гушкайки се.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-fans.forummotion.com/forum.htm
Zi_Erik



Брой мнения : 278
Join date : 08.03.2010
Age : 20
Местожителство : ..Somewhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 5:19 pm

- Така ли? - попита Ванеса учудено.
- Все пак благодаря! - нежно го целуна.Изведнъж телефона и звънна.
- Ало!Да, да аз съм.Да не би да е станала някаква грешка?Но как така?Сестра ми?Невъзможно!
Ванеса започна да плаче.Новината бе потресаваща за нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bobo_pavlovo



Брой мнения : 139
Join date : 05.02.2010
Age : 22
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 5:23 pm

Ник я гледаше. Идваше му да се разреве, но така или иначе незнаеше какво се е случило, затова я целуна за пореден път, прегърна я и я попита:
- Какво се е случило? - Погледна я той, а тя все още ревеше. Ник предчувстваше, че се е случило нещо ужасно, съдейки по изражението на момичето, но незнаеше точно какво. Той изчака ванеса да се, успокои малко, което не беше лесно, след което изчака отговора й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-fans.forummotion.com/forum.htm
Zi_Erik



Брой мнения : 278
Join date : 08.03.2010
Age : 20
Местожителство : ..Somewhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 5:27 pm

- С-сестра ми..Самоубила се е.Няма я..Мъртва е - каза ванеса още през плач.
- Сестричката ми..А сега Ник?Какво ще правя?Беше ми останала само тя..Вече и нея я няма.Нямам си никого, Ник. - Ванеса продължаваше да плаче неудръжимо.
- Никого..Всичко свърши..Никой не ми остана...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bobo_pavlovo



Брой мнения : 139
Join date : 05.02.2010
Age : 22
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 5:31 pm

Ник щеше да се разреве всеки момент, въпреки това я прегърна по-силно и изрече тихо на ухото й:
- Успокои се! - Целуна я той! - Сигурно вече е на по-добро място. Не може да се самоубие без причина, тоест го е искала. Трябва да цениш мнението й. Колкото и да е гадно. А и имаш мен.
Момчето я целуна още веднъж, след което погледна към небето. Беше безоблачно и красиво. Ник знаеше колко и е лошо на Неси и й съчувстваше. Момчето попита:
- Каква е причината за самоубийсктово й? - Загледа той в почервенелите очи на момичето, което все още ревеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-fans.forummotion.com/forum.htm
Zi_Erik



Брой мнения : 278
Join date : 08.03.2010
Age : 20
Местожителство : ..Somewhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 5:47 pm

Ванеса спря да плаче.Хълцаше, но успя да проговори.
- Незнам, сигурно защото е сама.А, и в училището й я отбягват.Имаше само мен, но аз съм тук..и тя просто не е издържала.О, Ник нямаш представа колко ми липсва..Дори сега да научих за случилото се, не мога да повярвам.Може да е станала грешка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bobo_pavlovo



Брой мнения : 139
Join date : 05.02.2010
Age : 22
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 6:00 pm

Третокурсникът се надяваше да е грешка, но уви.... Предчувстваше, че не е. Момчето се опитваше да я утеши, но тя не спираше да хлипа уплашено и много притеснено. Знаеше, че е загубила всичко и Ник не можеше да направи нищо, освен да е до нея в този труден период. Момчето се обади:
- Успокой се! - Целуна я. -Наистина не се притеснявай. Може наистина да е грешка. Не можеш да кажеш преди да си я видяла. Сега се успокой. - Той се усмихна и я целуна по челото. - Имаш ли майка или баща? Не можеш да си останала напълно сама!
Момчето застана на мястото си, докато я беше прегърнало.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-fans.forummotion.com/forum.htm
Zi_Erik



Брой мнения : 278
Join date : 08.03.2010
Age : 20
Местожителство : ..Somewhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 6:05 pm

- Нямам майка и баща..умряха в катастрофа..Сега ми остана само ти..Ник..ами ако и ти ме оставиш?Тогава какво ще правя? - Ванеса знаеше, че не е станал грешка..но вярването в това, че е станала я успокяваше и тя продължаваше да се залъгва.Подсмърчаше.
- Ник, сега няма да ме оставиш сама нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bobo_pavlovo



Брой мнения : 139
Join date : 05.02.2010
Age : 22
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 6:10 pm

Ник я погледна и отговори:
- Разбира се, че няма да те оставя. - Целуна я отново. - Много те обичкам и не спирам да мисля за теб. Как да ми даде сърцето да те оставя???
И двамата загледаха към бурното море, а небето ставаше все по-облачно и облачмо. Най-вероятно в скоро време щеше да завали, но нищо не се знаеше. Двамата седяха прегърнати и притеснени.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-fans.forummotion.com/forum.htm
Zi_Erik



Брой мнения : 278
Join date : 08.03.2010
Age : 20
Местожителство : ..Somewhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 6:15 pm

- И аз теб. - каза тя.Сега имаше нужда само от Ник.От никой друг..Само от Ник.Беше малко гладна, но след новината гладът й мина.И то много бързо.Корема й бе свит на топка.Не можеше да повярва, че сестра й го е направила..Не може да го е направила..Трявбаше да я посети..Ванеса обвиняваше себе си, заради самоубийството на сестра си Бри.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bobo_pavlovo



Брой мнения : 139
Join date : 05.02.2010
Age : 22
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 6:20 pm

Тъгата в Никалъс се повишаваше, но не успяваше да наделее. Той се правеше на силен по душа и си беше инатлив, така че не беше трудно за него да скрие тагата си. Много добре знаеше колко лошо се чувства Вани и, че не спира да мисли за сестра си. Та колко много спомени са имали те двете. Преживяли са, със сигурност, много неща заедно и са се обичали.
- Дано сестрата на Ванеса да е жива и здрава! Това се въртеше в главата на третокурсникът. Той съчувстваше на Вани. Беше й станал по-близък отколкото предполагаше и нямаше да я напусне. Не и сега.
Морето продължаваше да шуми и успокояваше малко по-малко и двамата. Денят почти бе настъпил, а с него и изгрева. Единственото спасение бе, че беше облачно и слънцето нямаше да се покаже, заради облаците и те щяха да предпазат очите и кожата на двамата.
Учениците останаха прегърнати за дълго време.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-fans.forummotion.com/forum.htm
Blackness



Брой мнения : 328
Join date : 10.03.2010
Age : 19
Местожителство : ...following my dreams.

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 8:31 pm

Ейдриън наистина се замисли над постъпката си.Е все пак още имаше нещо човешко и младежко в него.Да насистина сега всички го мразеха...но беше вампир забога.Когато вървеше към скалите, любимото му място за обмисляне видя че Ник и плазиозавъра от Шотландия (по-рано Ник беше нарекъл Ванеса-Неси...) да лежат на скалата.Явно те наистина...мм се обичаха.Той забави малко хода си.Той всъшност беше останал без никого...е може би Из беше със него все още.Дали можеха да бъдат заедно...и по-хубаво-да се Обвържат.Хмм това наистина беше повод за размисъл.Може би ако срещнеше Из евентуално щеше да издейства нещата.Но той все пак беше от по-срамежливите и това беше известна трудност.Като стигна голямата скала на която стояха двамата любовници той седна на друга по-малка от нея, намираща се отдолу.Без да иска чу какво си говорят двамата а и със способността си да вижда през предмети можеше да ги види.Идеалното място.Той се заслуша и наистина се изненада от новината за сестрата на плезиозавъра.Не че искаше да подслушва но беше и много любопитен.Помисли си дали да не обсъди това със Ванеса но тя ми беше бясна.Е може би извода от всичко това беше че ед е останал сам.Но може би не за дълго...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hstoev.wordpress.com/
BLooDyKiSs



Брой мнения : 145
Join date : 14.01.2010
Age : 21
Местожителство : The Vampire City

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 8:40 pm

Бавно се разкохождах, вслушвайки се в запленителни звуци издавани от водата. Начина по-който се разбиваше в скалите, по-който се отдръпва и пак напада непоклатимите камъни...
Огледах мястото, забелязах Ванеса и Ник зад един камък. Не може да им се отрече, че бяха сладки... Донякъде им завиждах. Всъщност определено им завиждах. Любовта е хубаво нещо... а страстта е още по-прекрасно допълнение към нея.
Мернах седящия на една скала Ейдруън Дарк. Изглеждаше замислен. Задълбочен...
Приближих се тихо до него и приседнах на една от скалите.
- Може би не биваше да Ви казвам това преди малко?! Все пак Вие сте училител, искате само най-доброто за нас... - промълвих аз, вгледана в моркста шир. - Понякога ставам прекалено ... Искам да кажа, че не се съобразявам с кого говоря. Имайте го впредвид, за да не ви засегна някога...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Blackness



Брой мнения : 328
Join date : 10.03.2010
Age : 19
Местожителство : ...following my dreams.

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 9:01 pm

Ед буквално подскочи като чу Силвър.
-Амии...няма проблем.Просто съм много замислен.Напоследък се случват много неща.Може би останах сам...всички са против мен.-Той само стрелна поглед към Силвър и се усмихна безизразно.Загледа се към морето.Изведнъж във паметта му изплуваха някой спомени от детството му.Сестра му и той се разхождаха по поляна в гората...след това сцена в която преминава олимпиядата по Математика със пълен 6.00...наистина беше му много гадно.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hstoev.wordpress.com/
BLooDyKiSs



Брой мнения : 145
Join date : 14.01.2010
Age : 21
Местожителство : The Vampire City

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 10:11 pm

Загледах се с интерес в Дарк. Бях го изненадала?! Но не трябваше ли да ме чуе. Е, явно е бил по-замислен, отколкото изглеждаше. Мислеше за миналото! Виждах го в начина, по който гледа към морето. В начина, по който присвива очи, въздъхва...
- Понякога миналото моеж да е болезнено, дори хубавите спомени! - прошепнах тихо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Blackness



Брой мнения : 328
Join date : 10.03.2010
Age : 19
Местожителство : ...following my dreams.

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 11:55 pm

-Повярвай ми знам го от личен опит...трябваше да помисля преди да направя това.Но Ванеса няма право да ми се сърди...все пак ги спасих от Петрова и четири пъти повече конско.А и това е забранено тук.Пък и в днешно време вие не знаете какво точно е любов...просто искате слава и да можете да се фукате че имате гадже и не знам какво...-Ед наклони главата си на една страна и се заслуша.Чу само въздишане и поредната вълна от морето която дойде по-близо от предишната.Все пак идва прилива.Ех ако можеше да е Из сега тук.Да й обясни всичко и да сподели ядовете си.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hstoev.wordpress.com/
BLooDyKiSs



Брой мнения : 145
Join date : 14.01.2010
Age : 21
Местожителство : The Vampire City

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Чет Мар 25, 2010 11:59 pm

- За някои може да е така, но имам подозрението, че за Ник и Ванеса не е просто "фукане". Понякога зад въпросното нещо се крият доста по-дълбоки чувства, отколкото ние тийджърите показваме. - загледах се в учителя. - Както и да е, няма да ви досаждам с моите морални гледни точки. Само ще кажа, че за мен е необяснимо защо някои тийнове си хващат гадже просто ей така... Както се изразихте, за да се изфукат. - поклатих глава нерабиращо. Наистина мислех това, което казвах. - Искате ли да Ви оставя? Изглежда чакате някого?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Blackness



Брой мнения : 328
Join date : 10.03.2010
Age : 19
Местожителство : ...following my dreams.

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пет Мар 26, 2010 12:21 am

-Ооо не.Просто се надявам Из да се появи...просто така.Трябва да споделя на някой мислите си.А и искам да видя какво ще стаен със Ник и плезиозавъра.Ако искаш остани а ако искаш си тръгни...няма никакъв проблем.-И както винаги Ерам изскочи отнякъде и отново се озова във ръцете на Ейдриън.Май искаше да му докара удар колкото и да не беше възможно.Изведнъж Ерам настръхна и изсъска злобно към храстите зад скалите.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hstoev.wordpress.com/
BLooDyKiSs



Брой мнения : 145
Join date : 14.01.2010
Age : 21
Местожителство : The Vampire City

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пет Мар 26, 2010 12:28 am

Погледа ми се насочи към храстите, после към Ерам. Цялото ми тяло се напрегна. Бях се научила да се доверявам на животните. До мен Шадоу настръхна и почна да ръмжи тихо.
- Спокойно, момче, спокойно...
Не ме послуша. Мощния рев на планинския лъв огласи мястото. Край! Изправих се рязко, приведох се леко готова или да спра котърака, или да нападна...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Zi_Erik



Брой мнения : 278
Join date : 08.03.2010
Age : 20
Местожителство : ..Somewhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пет Мар 26, 2010 1:03 am

Ванеса си спомни за странния пелег, който тя и сестра й имаха.Взе телефона си и звънна.
- Момичето..момичето, което се е самоубило..има ли белег на дясната ръка.Има формата на цяла луна.
- Убедени ли сте?Абсолютни сигурни. - Едва сдържаше сълзите си.
- Да, добре..Аз.. - затвори.Замръзна като статуя.Сълзите се стичаха по лицето й.Бри бе мъртва..мъртва...завинаги, а надеждите на Неса напълно угаснаха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Blackness



Брой мнения : 328
Join date : 10.03.2010
Age : 19
Местожителство : ...following my dreams.

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пет Мар 26, 2010 7:59 pm

От храстите изскочиха двама човека със сребърни ножове и Библии във ръцете.Тъй като Ед и Силвър не си бяха скрили белезите двамата човека бяха познали че това са вампири и искаха да ги убият.Единият остана настрана а другия тръгна с ножа си към Силвър.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hstoev.wordpress.com/
BLooDyKiSs



Брой мнения : 145
Join date : 14.01.2010
Age : 21
Местожителство : The Vampire City

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пет Мар 26, 2010 9:11 pm

Остъпих бавно назад, правейки път на Шадоу, за всеки случай. Мъжа превъртя ножа в ръцете си и направи още няколко крачки към мен. Минах зад планския лъв, излизайки от лявата му страна. Нападателя се хвърли с вик към мен, замахвайки с ножа. Завъртях се, свих се, озовавайки се с гръб към него. С периферното си зрение олових малък кичур кестенява коса да пада в морето. Недодялания варварин ми беше отрязал коса! Със светкавично движение, породено от ярост, се извъртях и забих юмрука си е лицето му. Мъжа се строполи на скалите, а от носа му потече кръв. Приближих се към него и той започна да отстъпва назад размахвайки срещу мен сребърен кръст.
- Знаеш ли, винаги съм обичала среброто, а кръстовете могат да бъдат стилно украшение! - усмихнах му се.
Дрезгавият му писък се разнесе над морето...
- Проклета недорасла вампирска ку...
- Шадоу! - казах ледоно. Само да не бяха думите ми, само да не бяха и щях да го пусна... Пумата се озова на гърдите му, притискайки гърлото му между острите си зъби... Някъде от дълбоко от гъдите й се разнесе разгневено ръмжене. Нападателя изхлипа жално.
- Моля, ви, моля ви....
- Мразя страхливци!
Погледнах към приятелчето му, който стоеше настрана и трепереше, стискайки Библията в ръка.
- Какво да ги правим? Да ги пуснем?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Blackness



Брой мнения : 328
Join date : 10.03.2010
Age : 19
Местожителство : ...following my dreams.

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пет Мар 26, 2010 9:38 pm

-Търсят си белята.-Ед погледна към двамата които го гледаха плахо.-Вие!Мисля че прибързвате със действията си.Ако си мислите че ще ни убиете със сребърен кръст и проповеди от библията се лъжете жестоко.И да ви предупредя че аз съм възрастен вампир и мога много повече от нея.Сега ако искате да си спасите кожата се изнасяйте или ще има големи последствия.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hstoev.wordpress.com/
BLooDyKiSs



Брой мнения : 145
Join date : 14.01.2010
Age : 21
Местожителство : The Vampire City

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пет Мар 26, 2010 9:44 pm

Злобна усмивка се плъзна по лицето ми. Шадоу се надигна от мъжа и седна до мен. Двамата натрапници бавно заотстъпваха назад. Обърнах се с гръб към тях, прокарах ръка през косата ми и въздъхнах.
- БАУ! - изкрещях обръщайки се рязко.
Мъжете се разпищяха, като малки деца и бутайки се един друг побягнаха.
- Бягай, бягайте... - промърморих, смейки се тихо.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
imm0rtal



Брой мнения : 227
Join date : 22.03.2010
Age : 20
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пон Май 10, 2010 1:33 am

През цялото време докато вървяхме към скалите той не продума. Беше замислен и май малко напрегнат. Започнах да премислям действията - реших, че аз съм направила нещо или... де да знам. Прониза ме ужасна болка право в сърцето. Накрая не издържах. Хванах ръката му и спрях забързания му ход.
- Какво има Джереми? - не пуснах ръката му, напротив, приближих се до него, за да виждам по добре очите му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
trotinetka



Брой мнения : 91
Join date : 01.04.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пон Май 10, 2010 1:38 am

-Какво да има? - троснах се, изнервен до краен предел, но след това се усетих. Разтърсих глава и хванах и другата й ръка, а физиономията ми се смекчи. Как така ми отне сърцето толкова бързо? Не мога да разбера.. Сепнах се. Но тя не ме харесва. Някакъв друг.. Преглътнах и издърпах ръцете си от нейните. И тя ли щеше да ме нарани? Като всяка друга? Отместих очи от нейните и погледнах към разбиващите се вълни в скалите. Сложих фалшивата саркастична усмивка на лицето си, която така умело винаги прикриваше мислите и чувствата ми. - Нищо няма. Просто много ми се спи. Цяла вечер изгубих в мислене за глупости. - продължих към ръба на скалите и приседнах на земята. Дали я бях наранил? И с какво. Та тя си има кой да я утеши после. Преглътнах горчиво и зачаках реакцията й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
imm0rtal



Брой мнения : 227
Join date : 22.03.2010
Age : 20
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пон Май 10, 2010 1:49 am

Глупости?! Болка.. Ужасна, прорязваща болка прониза сърцето ми. Той бавно забиваше пирони в сърцето ми, което накрая окачи на стената си. Каква съм глупачка и си помислих, че той ме харесва, че има нещо между нас, че...че....
Трябваше да седна. Болката сме смаза. Седнах и обвих ръце около колената си. Не можех да повярвам. Дишах трудно, а очите ми се напълниха със сълзи.
- Глупости... - не можах да довърша. Просто гледах вълните и обвинявах богинята, запитах се защо ме наказва така?...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
trotinetka



Брой мнения : 91
Join date : 01.04.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пон Май 10, 2010 1:53 am

Погледнах я и сякаш някой ми заби шамар. Тя се бе свила, като ранена птица, очите й бяха пълни със сълзи, а тя изглеждаше толкова.. изпълнена с болка, че чак ме заболя. Преглътнах. Какво направих? Нараних най-прекрасното момиче. Приближих се към нея и хванах едната й ръка, като я целунах.
-Глупости, за които няма да съжалявам до края на живота си. - изпълних гласа си с цялата любов и искреност, на която бях способен и я придърпах в прегръдките си. - Може и това прекрасно момиче, за което мислех, да не отвръща на чувствата ми, но винаги ще си остане единствено за мен. Защото Кейт, може и да те познавам от един час, но те обичам извън границите на всякакъв разум. Обичам те, обичам те, обичам те! Проклет да съм ако те накарам да пролееш и една сълза заради мен! - зарекох се и я притиснах още по-силно към себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
imm0rtal



Брой мнения : 227
Join date : 22.03.2010
Age : 20
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пон Май 10, 2010 2:09 am

Думите му, думите му... изпълниха ме с огромно щастие. Не можех да повярвам. Прегърнах го по-силно.
-Идея си нямаш колко много ме нарани това, което каза, но това е, защото те обичам... И аз те обичам, Джереми! Обичам те повече от всичко на света! От вчера ти запълни мислите ми, думите ми, главата ми... Всяка минута без теб е мъчение за мен. Разбираш ли? Не мога да живея без теб, не искам и да го правя. Искам да остана с теб. Моля те, недей да ме оставяш, защото... защото живот без теб няма смисъл. Нямам думи да ти опиша колко много се нуждая от теб, за да... за да мисля, за да ям, пия... за да живея. Ти си най-ценното нещо за мен. Не искам да те изгубя. - шептях аз. Боях се, че ако говоря с нормалния си глас ще се задавя от буцата в гърлото ми и че няма да мога да му кажа всичко това, което мислех със сърцето си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
trotinetka



Брой мнения : 91
Join date : 01.04.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пон Май 10, 2010 2:16 am

Просълзих се, повдигнах главата й и забих устните си в нейните. Раздвижихме ги в синхрон, а сякаш мед се разля над сърцето ми. Почувствах се не само щастлив, о тази дума беше толкова слаба за чувството, което изпитвах! Обичах това лудо момиче с цялото си сърце. Притиснах я по-силно към себе си, макар че вече нямаше накъде повече и все пак исках да е по-близо до мен, да усещам аромата й, чувствените й извивки на тялото й да се слеят в едно с моите.
Откъснах с мъка устните си от нейните и се задъхах, шепнейки.
-До теб... вечно и винаги... - и отново я целунах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
imm0rtal



Брой мнения : 227
Join date : 22.03.2010
Age : 20
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Пон Май 10, 2010 2:36 am

Експлозия. Това беше точната дума. Целувката му - толкова нежна, толкова искрена, толкова сладостна... истинска амброзия за душата ми. И когато ми каза това.. Не можах да повярвам. Той наистина искаше да бъде с мен, наистина ме обичаше.
Откъснах с нежелание устните си от неговите, но трябваше да си поема дъх. Не отдръпнах лицето си - иначе сърцето ми щеше да се разбунтува. Бях опряла чело в неговото.
- Обичам те.
Тези две думи са най-трудните думи, които изричах някога. Но това беше преди. Преди да срещна Джереми не ги бях казвала на никой друг, но когато ги казах на него... беше различно. Беше съвсем искрено, съвсем лесно. Защото това беше истината - обичах го с цялото си сърце.
Не се сдържах, вплетох ръце в косата му и го целунах отново.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Скалите край Тюленово   Today at 5:54 pm

Върнете се в началото Go down
 
Скалите край Тюленово
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
House of Night  :: Хората на Вярата :: Каварна-
Идете на: